Въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор няма да има.

...
Въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор няма да има.
Коментари Харесай

Спасиха Иван Гешев с процедурна хватка - Политика

Въвеждането на механизъм за следствие на основния прокурор няма да има. Причината е липса на кворум. При инспекцията се записаха 76 депутати - при най-малък кворум от 121.

В зала имаше повече от 76 депутати, които обаче не се записаха и с това правосъдната промяна бе неодобрена, а Гешев  - избавен. От ГЕРБ-СДС се записаха двама, Политическа партия - 25, Движение за права и свободи - 1, " Възраждане " - 21, Българска социалистическа партия - 12, " Демократична България " - 11, " Български напредък " - 3, както и самостоятелният Явор Божанков.

Това се случи по средата на дебатите по проектозаконите за промени в Наказаттелно-процесуалния кодекс. Зам.-председателят на Народно събрание Йордан Цонев съобщи, че комисии не могат да се организират по време на съвещания. По-рано течеше съвещание на комисията по електронно ръководство, което бе прекъснато, само че дебатите продължиха. По-късно Цонев организира инспекция на кворума. Вместо да се продължи с дебатите, каквато опция по устав има, той приключи съвещанието.

Рано тази заран

Преди няколко часа депутатите одобриха на първо четене измененията в Закона за правосъдната власт, препоръчани от " Възраждане ". Формацията на Костадин Костадинов предлага основният прокурор да се проверява от ръководителя на Националната следствена работа.



Бламирането на механизма за разледване на основния прокурор обаче не стартира през днешния ден. Преди две седмици, когато Наказателно-процесуален кодекс влезе за първо четене в комисия, съвещанието завърши в 20 ч., само че без политически спор и гласоподаване. Промените бяха отсрочени с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, " Възраждане " и " Български напредък ".



, само че седемте дни закъснение очевидно ще се окажат съдбовни за превръщането на текстовете в закон, както предвижда правосъдният министър Крум Зарков. А и ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Възраждане и " Български напредък " не позволиха текстовете да влязат в дневния ред на Народното събрание. 



В края на предходната седмица  и няма никакво желание да забави процеса до приемането на основните законопроекти по ПВУ и за правосъдната промяна. По-късно служебният правосъден министър Крум Зарков прикани партиите да одобряват измененията в Наказателно-процесуален кодекс и съобщи, че президентът би забавил разпускането на Народното събрание, само че в случай че види политическа воля за започването на правосъдната промяна. Такава обаче нямаше - във вторник депутатите организираха изключително съвещание, само че единственото изключително в него бе чуването на. Това бе знакът, който чакаше Радев, и няколко часа по-късно той разгласи, че. 

Защо законопроектът е толкоз значим?

Въвеждането на механизъм за следствие на основния прокурор е една от основните промени за задействане на Плана за възобновяване и резистентност и в концепцията за правосъдна промяна. Всички промени, заложени в Плана, трябваше да станат факт до края на 2022 година В този смисъл 724 млн. лева от Европейски Съюз за България остават под въпрос до приемането на всички законопроекти, част от които са основни промени от правосъдната промяна. Щом идващите избори са през април, то при благосклонност измененията биха станали факт чак през юни, а милионите евросредства ще се забавят с най-малко още няколко месеца.



По-важното е обаче, че точно измененията в Наказателно-процесуален кодекс се оказват от основно значение за влизането на България в Шенген. Служебният министър на външните работи Николай Милков, а и президентът Румен Радев предвидиха, че страната може да се причисли към зоната без граничен надзор още на 1 октомври 2023 година Разменната монета обаче остава въвеждането на механизъм за следствие на основния прокурор.

Източник: offnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР